Générateur bulgare de faux textes aléatoires

нашия деветнайсети век българската литература се е обогатила даже и с такива съчинения, които ще да научат Паничката да слуша, г-на Ангелаки Савича да мисли, Найденова да блее, г-на Геновича да сънува, отца Балабанова да преде, а дяда Блъскова да плете чорапи.

Тъй мислят и нашите чорбаджии и калимавки, тези амфибии, кои в блатото на дуализма намират своя живот, и онез гладички умовце, кои внасят у нас ръждата на западните предразсъдъци и сметта на гнилата вече европейска цивилизация - без да виждат новите явления на живота нито там, дето са се учили, нито тук, дето учат.

Изход от туй тежко и гнусно положение не са новите окови, новото разделение на тиранството, а народната революция, радикалният преврат, които са триумфални врата за всеки народ, особено за нашия, който няма преминало, няма настояще, а има едно само бъдеще, и бъдеще светло, защото с другите славяни той ще има що да каже в света, що да внесе в човещината.

Дим, дим Под който ние българите така сладко спим.Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.

Днес царува XIX век.Разбира се, че ние говорим тук не за Балабановия Век.Тоя Век не прилича даже и на своя брат Напредок, когото самата природа е създала отличително от сичките други живи същества.

Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си кой си ти, що плачеш Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба.

Дайте ми да прочета цариградските български вестници и аз ще да си зема думите назад, т.е.ще да се уверя, че по сичките краища на паяжината е тихо и мирно и че сичко блаженствува под дебелата сянка на паякът.

Наместо икона над главата ти виси портретът на н.в.султана, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците под портрета е залепен ферманът с 11-те точки на българското щастие, а във ферманът волята на негово императорско величество, небесният представител на влашките българи, г.

Слушайте и това.Ако някой се осмели да ви каже, че сте бездарни, че сте луди, че не знаете какво говорите и че мозъкът ви се намира в петите, то го изпсувайте с хамалски виражения, наречете го шпионин и народопродавец, кажете му, че той е продал совестта си и перото си на японците, на абисинците - това е се едно, - и помолете публиката да го не слуша и да не принимава думите му за факти.

Войников.Из последния брой на Хитър Петър се види, че влиянието на г-на Войникова се разпространява необикновено бързо.Боже мой, и г.Паничков е захванал вече да блее, а ние сме имали слабост да мислиме, че това словесно животинче е способно само за клисарин или за червочист по касапниците.

Нека ни дава господ бог повече разум и по-малки пъпове Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува.

Християнството, революцията и социализмът - монархията, конституцията и републиката - те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството.

Ние не живеем вече в оние темни времена, когато нашите писатели и журналисти ходеха да търсят душевна храна по гръцките купища и по турските кавенета.

Музикословеснейшият господин Пишурка, за честта на музите и на неговата госпожица правда и мадам кудкудячка ще те повика на дуел или, поетически да кажа, на полето на честта.

Идете после това и не говорете, че мълчанието е голяма добродетел После мълчанието върви смирението.Ако желаете да ви хвалят хората и ако ви се иска да живеете наготово, то свивайте полите си даже и пред ония свои благодетели, които ви хранят само с мазни обещания.

Маслото не разваля яденето, а похвалата не произвежда пагуба за кесията. Кроткото агне от две майки суче - говори българската пословица, а в пословиците се заключават стари истини.

по-надоле следва рахатлъкът на екзархията, правдините на българския народ и кефът на босфорският Саул. Но какво по дяволите Животни ли сме ние, животни ли са нашите владици, учители и вестникари Протестуваме Не бойте се, господа, аз сънувам.